Времето е кръгло. Нова структура на вселената.

   Този сайт представя една съвършено нова революционна теория и визия за структурата на вселената като преподрежда пъзела от съществуващите факти, теории, противоречия и неясноти и по този начин обяснява голяма част от въпросите на които съвременната астрофизика няма отговор а именно защо виждаме само четири процента от съществуващата материя - къде се крие останалата част, какво се крие зад тъй наречената тъмна материя, какво е тъмната енергия, какво представляват черните дупки, защо константата на Хъбъл е по-голяма за по-близката вселена и по-малка за по-далечната и как точно изглежда вселената в своята динамика от какво е ограничена и дали е безкрайна и каква е нейната възраст. А също и  къде се крие антиматерията.

   Времето е кръгло. Нова структура на вселената.

   В съвременната физика се натрупаха много неясноти и противоречия в следствие на събраните много нови експериментални данни и от всички страни се чуват мнения, че се нуждаем от нова физика (нова теория , която да обясни структурата на вселената). Да обясни всички тези противоречия и несъответствия със съществуващия модел-пространство-време, тъмната материя, тъмната енергия, черните дупки, различията в измерванията на константата на Хъбъл и други. С една дума нуждаем се от ново пренареждане на пъзела, което да стъпи върху всички доказани теории и да ги доразвие така че да се изчистят всички тези противоречия и необясними факти, възникнали с новите модерни методи на наблюдение и измерване на някои физически величини.

   Предлагам на вниманието ви моята авторска теория, която има претенцията да пренареди и сглоби пъзела във физиката (структурата пространство-време) и да даде обяснение на всички тези необясними факти и новопоявили се противоречия в тази глобална област на теоретичната астрофизика.

   Тази теория дава отговор на въпроса какво представлява тъй наречената тъмна материя и къде се крие тя, какво е тъмната енергия, какво представляват черните дупки и каква е тяхната структура, защо има разминаване в константата на Хъбъл за близката и древната вселена. Тя оборва теорията за големия взрив и дава друго обяснение за разширението на вселената и дава отговор на въпроса –защо има така добре оформени галактики в ранната вселена. Също така дава обяснение на въпроса-защо нашата галактика се намира в празнина или разреденост на вселената в радиус от около един милиард светлинни години около нас.

    А ето я и нея.

    Оказва се според тази теория че пространството лимитира времето и обратно поради крайната скорост на светлината. Така дълго търсената антиматерия е материята, която се намира под абсцисната ос на графиката за времето - там където то е с отрицателна стойност спрямо наблюдателя.

Според така представения нов модел на вселената Тъмната енергия представлява енергията на времето-колкото нашето собствено време се увеличава тоест t0 расте, толкова радиуса на кръга се увеличава и съответно галактиките се раздалечават с ускорение спрямо наблюдателя, като най-далечните са с най-голямо ускорение, но не надвишават скоростта на светлината. Тъмната енергия, която според тази теория е енергията на времето по същество е антигравитационна. Тя кара вселената да се разширява с времето и се противопоставя на гравитацията, която действа в обратна посока. По този начин системата в случая вселената е в равновесие.В случая скоростта на светлината играе ролята на балансьор, който не позволява на нито една от двете сили да вземе надмощие и лимитира както времето така и пространството. Достигайки скоростта на светлината в най-отдалечените от наблюдателя точки на вселената ( в нейната ненаблюдаема за нас част тоест под абсцисната ос), материята преминава в антиматерия-частта от графиката под абсцисната ос, като това е относително спрямо наблюдателя и важи за всяка точка от окръжността в която бихме позиционирали наблюдателя. По този начин се оформят равни количества материя и антиматерия, които обаче са на огромни разстояния и в различни относителни времена една спрямо друга и затова не могат да бъдат засечени заедно. По този начин се запазва космологичния принцип за изотропност и хомогенност на вселената и в представения в тази теория нов модел.

   Това структуриране на материя и антиматерия е в сила както за вселената като цяло в глобален мащаб, така и при всяка черна дупка локално,като разликата е в това че при черните дупки основна роля играе гравитацията, а при вселената като глобален модел това се дължи на реактивното ускорение при разширението с нарастване на разстоянието от наблюдателя. Но тъй като двете ускорения-гравитационно и реактивно са еквивалентни според принципа на еквивалентността на Общата Теория на Относителността, то и в двата случая модела на структурата на материята и антиматерията са еднакви. Тоест имаме относително кръгло време и материя и антиматерия в горната и долната част на графиката като 4% от материята е наблюдаема а останалата част е ненаблюдаема и е отвъд хоризонта на събитията на черните дупки. А за вселената в глобален мащаб съответно ненаблюдаемата тъмна материя е отвъд ъгъл алфа от 70,5 градуса тоест там където скоростта на отдалечава надхвърля 100 000 км/сек.Огъването на време-пространството, което Айнщайн илюстрира с известната картинка на огъната мрежа под топка с голяма маса, всъщност трябва да бъде допълнено с огъване до пълен кръг в случая при черните дупки както е илюстрирано по-горе за фигурата на черна дупка по аналогия с ураганите.Огъването на мрежата при черните дупки е толкова голямо че тя се „пробива“ и се образува фуния или тунел, чийто център съответства на точката на сингулярнос,т но тя никога не се достига а материята в плазмено състояние преминава завихрено надолу със скорост почти равна на скоростта на светлината и по този начин се получава тунел във времето и пространството или по-точно казано тунел във времепространството. Това огъване на времепространството до пълен кръг или „пробиване“, което може да служи и за червеева дупка, се случва не само при черните дупки заради голямата гравитация но и при ускореното разширение на вселената в глобален мащаб под давление на тъмната енергия която според тази теория е енергията на времето. Имаме същия модел в глобален мащаб на цялата вселена. И в двата случая времето и времепространството се огъва,но то не просто се огъва а според тази теория се огъва до пълен кръг. А в случаите когато имаме масивни тела с голяма гравитация, но не черни дупки имаме само огъване но не до пълен кръг, а само както е илюстрирано отдавна с известната картинка с топката върху мрежата. По такъв начин при пълното затваряне на кръга времето лимитира пространството и обратно и всъщност имаме едно ограничено но безкрайно времепространство подобно на бутилката на Клайн или тороид или ако направим аналогия с равнинния модел подобно на лентата на Мьобиус.

    В този смисъл енергията на времето която води до ускореното разширение на вселената се противопоставя на гравитацията и така както има еквивалентност на гравитационното и реактивното ускорение, би трябвало да има еквивалентност на енергията на времето и гравитацията.Всъщност тези две сили държат вселената в динамично равновесие. По тази логика времето би трябвало да се разглежда като притежаващо маса и енергия изразяваща се и еквивалентна на гравитационната маса и енергия но с обратен знак, като следствие от закона за запазване на равновесието и енергията. Енергията на времето раздува вселената тъй като светлината изминава все по-голям път и запълва все по-голям обем-тоест разширява вселената. Тя всъщност е кинетичната съставка на енергията на вселената, а потенциалната е масата на телата и големите структури и двете съставки се балансират като преминават една в друга по познатата ни формула Е= mc2. Като следствие можем да пресметнем докога ще се разширява вселената преди да достигне до равновесното положение и пределния си размер като времепространство.Като начало можем да използваме модела на която и да е галактика с черна дупка в центъра, тъй като този модел на времепространство е лимитиран и изчислим спрямо масата и големината , които са ни известни и начина по който са в равновесие държани от черната дупка в центъра си. Материята която бива засмуквана в черната дупка след преминаването на хоризонта на събитията попада завихряйки се в тунела надолу, както е показано на фигурата по-долу, в плазмено състояние. Тя никога не достига точката на сингулярността, макар че минава много близо до нея движейки се със скоростта на светлината и завихряйки се около оста на тунела, която съвпада с точката на сингулярност гледана като проекция отгоре.В този случай движещата сила е гравитацията и именно тя изкривява времепространството до пълен кръг. Там процеса се описва със същата графика с която се описва и хода на времето от най-древната вселена която наблюдаваме на границата на видимата вселена до нас. И по същата аналогия може да се предположи че в черните дупки се образува тунел на времето като тази част от графиката която описва процеса и се намира под абсцисната ос е изпълнена с антиматерия и е огледална на частта преди достигане на хоризонта на събитията тоест на наблюдаемата от нас материя или това е видимита част на галактиките до входа на черните дупки. Именно там се крие една голяма част от тъмната материя.Всъщност тази нова теория дава обяснение и на факта къде се крие антиматерията и защо не се анихилира взаимодействайки си с материята и това се дължи на факта че те се намират в различни времеви координати –тоест в различни относителни времена едно спрямо друго тоест материята е във времето над абсцисната ос, а антиматерията е във времето под абсцисната ос на графиката по горе, като в същото време двете се държат гравитационно. Тоест собственото време на обекта над абсцисната ос протича в положителната част над абсцисата и е насочено нагоре,а собственото време на обект или наблюдател под абсцисната ос тече надолу и има отрицателна посока като тези две времена са относителни едно спрямо друго, понеже са собствени времена на системата. Именно това се подкрепя и от досега известния ни математически инструментариум описващ поведението на частиците антиматерия, а именно-процесите с отрицателна енергия може да бъдат представени като процеси с положителна енергия , НО ОБРАТНО ВЪВ ВРЕМЕТО. Частица с отрицателна енергия се държи като частица с положителна енергия но движеща се обратно във времето в сравнение с частица с положителна енергия. Това именно се използва и в диаграмите на Файнман, в които за да се даде решение се приема че частиците антиматерия се движат обратно на времето. Айнщайн е писал Общата теория на относителността за статичната вселена, а тази нова теория създава новия модел за динамичната вселена, в която времето, относителното време и неговата динамика играят съществено нова роля и са отговорни за тъмната енергия и ускореното разширение на вселената.

    Ако използваме аналогията с балона и точките върху него, който колкото повече се надува толкова обектите върху него се раздалечават все повече и повече, като по-далечните се отдалечават с по-голяма скорост, можем да въведем часови зони на времето върху него, подобно на часовите зони върху глобуса на земята.Но с тази разлика че в нашия случай часовите зони на времето няма да съответстват на меридианите, а на паралелите върху глобуса.Ако приемем че ние като наблюдател ( а и всеки друг позициониран в която и да е точка на вселената), сме се позиционирали на северния полюс на глобуса(балона), то равноотдалечените от нас звездни обекти-галактики и др. които образуват равноотдалечени сфери от нас-примерно на 1 милиард светлинни години , на 2 милиарда светлинни години и така до 13.7 милиарда светлинни години, то тези сфери приведени от тримерен към двумерен модел биха съответствали на паралелите на времето върху балона, тоест ние ги виждаме назад във времето такива каквито са били заради отдалечеността им в пространството.По този начин може да се оформи скелета на времевата конструкция върху балона и да се изгради времепространствен глобус на вселената, който е огънат по отношение само на времевата координата.Този времепространствен глобус обхваща и двете състояния на материята и антиматерията, като материята е в горната полусфера, а антиматерията в долната полусфера, в които стрелата на собственото време тече в противоположни посоки.Затова материята и антиматерията няма как да се анихилират ,тъй като се намират в различни относителни времена и в тях времето тече в различни посоки, а те съответно се раздалечават по време и място.И този модел на вселената важи за всяка точка в която бихме позиционирали наблюдателя.Това формално погледнато не като пространствена, а като времева аналогия е подобно на земята в която всеки наблюдател е на върха на сферата, възприема я като плоска на пръв поглед и не допуска че в противоположното полукълбо има хора ходещи „ надолу с главата“ спрямо него.Съгласно този модел ако наблюдателя е разположен на северния полюс, то линията на екватора съответства на нулевия паралел на времето, при който скоростта на отдалечаващите се обекти достига скоростта на светлината или това е границата на наблюдаемата вселена.След което ние не можем да ги наблюдаваме.Това важи за всяка точка на наблюдателя върху времевата сфера(балона).Именно заради това не можем да наблюдаваме антиматерията и се чудим къде е изчезнала.Заради това има също така и добре оформени галактики в миналото, които по принцип не биха имали време да се оформят така добре ако се следва теорията на големия взрив и това е едно от големите противоречия в нея.Друг факт оборващ теорията на големия взрив е че тя твърди че преди 13.7 милиарда години всичко е било събрано в една точка, а в същото това време ние наблюдаваме периферията на видимата вселена разпръсната като огромна сфера около нас на разстояние на разстояние 13.7 милиарда светлинни години. Е няма как да е едновременно и точка и огромна сфера с диаметър 13.7 светлинни години в един и същ момент –преди 13.7 милиарда години, тоест в началото на всичко според големия взрив.Според теорията на големия взрив екстраполирайки назад във времето стигаме до тази точка но тя Е назад във времето периферията на видимата вселена-ние я виждаме такава каквато е била точно преди 13.7 милиарда години тоест в „началния момент“ според ТГВ.

                          

    Когато казват, че пространството е плоско, съвременните космолозите имат предвид крупномащабните свойства на вселената но според предложената от мен теория това не е вярно а напротив именно крупномащабно като цяло вселената е с положителна кривина и е изкривена до затворена сфера.Според преобладаващото схващане в момента, което подкрепя теорията на големия взрив, кривината на пространството, създадена от звезди, черни дупки, прахови облаци, галактики и т.н., представлява просто съвкупност от малки подутини върху пространството, което е, общо казано, отегчително плоско.Именно там е грешката на съвременната космология и затова се получава противоречие при измерване на константата на Хъбъл за близката вселена и космическия микровълнов фон, което не може да бъде разрешено по друг начин освен с въвеждането на новия космологичен модел който предлагам.Така като се вземе предвид кривината на вселената в едромащабната и структура се разбира защо в единия случай константата на Хъбъл е 7.2 а в другия е 6.8.Умножаваме 7.2 по sin 70 и получаваме 6.8.Всичко това е следствие от новия космологичен модел, който отчита изкривяване на пространството, предизвикано не само от струпването на материя в черните дупки и други обекти, на локално ниво, но и кривина на вселената на глобално ниво, което се дължи на ускореното разширение и е следствие от ОТО в комбинация с полученото изкривяване на времепространството обяснено по-долу.

    Наблюдаемата вселена е всъщност, ако използваме примера с балона и точките върху него, та това е повърхността от една голяма сфера осветена от снопа лъчи от едно малко фенерче тоест едно кръгло светло петно върху сферата или една кръгла почти плоска повърхност, но ПОЧТИ е много важно и това обърква съвременните космолози, заблуждавайки ги че вселената е почти плоска с много малка кривина, а тя всъщност изобщо не е това в крупномащабен план, но това до там ние можем да наблюдаваме и от там идва объркването подобно на земния хоризонт който ни е карал да мислим дълго време че земята е плоска.

Като по този начин не се нарушава космологичния принцип за хомогенност и изотропност на вселената, защото откъдето и да я погледнете в този модел картината остава винаги една и съща в голям мащаб.

    Аз отдавна го твърдя това че няма никаква тъмна материя, в моята авторска теория за новия модел на вселената, който обяснява точно къде се губи материята и защо не е видима за нас и че това не е тъмна а обикновена материя, но скрита за наблюдение от нас ... и като гледам бавно и сигурно нещата се движат към моята гледна точка и един ден ще си дойдат на мястото.Проблема не е с тъмната материя а с липсващата невидима маса, която създава огромната необяснима гравитация и всичко си идва на мястото когато се разбере че модела който описва вселената не е досега преобладаващо приетия модел на големия взрив, а е модела който аз предлагам в теорияна си- времето е кръгло- а именно това е модела в който вселената е с положителна кривина на пространството и е то е огънато да пълна сфера в крупномащабен план, а не е почти плоско с лека кривина на пространството както се твърди сега.А освен това и модела на черните дупки и гравитиращите около тях галактики е сгрешен, там времепространството е огънато също до пълна сфера по координатата на времето и именно там както и в крупномащабен план се "губи" много масар тоест не се вижда, но я има и създава тази огромна гравитация.И освен всичко това новия модел дава и мястото на антиматерията, като симетрична на материята и която също е невидима за нас, но играе огромна роля за вселената и симетрията на модела.

   Основен постулат в теорията базиран на математически формули е че относителното време е кръгло, тоест траекторията на времето протичащо от "ранната вселена" (от най-отдалечените от нас точки на вселената) до нас описва кръгова орбита. Това се доказва по-долу с формули и се онагледява с графики, които са следствие от Лоренцовите трансформации за времето и факта че вселената се разширява с ускорение, което от своя страна е установено експериментално и се описва от закона на Хъбъл. Моята теория разширява закона на Хъбъл, като го приема за частен случай, който важи до разстояние приблизително от около 13-13,5 милиарда светлинни години или скорост на отдалечаване около 100 000 км в секунда, а също и обяснява защо константата на Хъбъл намалява при по-големи разстояния от тази стойност, каквито стойности експериментално се измерват при най-новите изследвания в последно време със сонди и телескопи по най-съвременни методи.

   Ако разгледаме Лоренцовите трансформации за скъсяване дължините на телата и удължаване хода на времето то следва:

   Съответно за времето Лоренцовата трансформация е:

   За първата трансформация l=l₀sin ∝, ако разгледаме  функцията при l₀=1 и v, растящо от 0 до C,  се получава следната графика:

   Ъгъл ∝ в интервал от (90⁰ до 0⁰),  съответства на нарастването на v от 0 до C , тоест от 0 до 300 000kм/с .  

   При v=(1/3)C , следва ∝=70,5 градуса приблизително.

   Тази скорост v=(1/3) c , тоест около 100 000 км/с е приблизителната скорост, с която се отдалечават от нас най-далечните във времето и пространството наблюдаеми обекти- квазарите.

   Вижда се че до тази стойност, при която v=(1/3)c , тоест 100 000kм/с, отсечката от кръга може да се апроксимира с относително права линия. Това означава че ние можем да наблюдаваме обекти до тази граница, тъй като след това графиката се закръгля и подобно на закръглянето на сфера ние не можем да наблюдаваме какво се случва отвъд, но това отвъд съществува като реална материя и именно това представлява голяма част от тъмната материя , която ние не можем да наблюдаваме, да видим и уловим с досегашните лъчеви методи на наблюдение.

   Тази граница на закръгляне съответства и на хоризонта на събитието на границата на черните дупки, които са най-масивни и големи именно по периферията на наблюдаваната от нас вселена . Това е така като следствие от принципа на еквивалентността на ОТО на Айнщайн, според който няма разлика между гравитационното и реактивното ускорение.

   Там материята спрямо нашата позиция на наблюдение(място и време) има изключително концентриран и свит вид, който се дължи именно на скъсяване на размерите на телата и свиването им образно казано до точка, вследствие на ускорената скорост с която те се отдалечават от нас, която в онзи момент и на онова разстояние спрямо нашата позиция на наблюдатели е от порядъка на скоростта на светлината около 100 000 kм/с тоест една трета от нея но от същия порядък. След което и тази точка изчезва подобно на смаляването на кораб на хоризонта на океана до точка и изчезването му отвъд хоризонта, като аналогията е само формална за онагледяване. Но това не значи че материята и телата изчезват отвъд хоризонта на събитието в черните дупки или по границата на наблюдаемата вселена, а те просто стават ненаблюдаеми за нас именно поради ускореното разширяване на вселената или гравитационното ускорение ако говорим за черни дупки, според лоренцовите трансформации, тяхната скорост, която става от порядъка на скоростта на светлината и по-точно около една трета от нея и поради крайната стойност на скоростта на светлината , а също и поради червеното отместване, което е обусловено от тази скорост на отдалечаване.

   Затова ние наблюдаваме само около 4% от материята във вселената, поради факта че останалата остава скрита за нас отвъд хоризонта на събитията, тоест отвъд тази отсечка от окръжността , която може да бъде апроксимирана с права линия.Като тук говорим както за границата на наблюдаемата вселена глобално така и за невидимата материя отвъд границата на хоризонта на събитията при черните дупки в центъра на галактиките.

   При t=t₀/sin ∝, което е Лоренцовата трансформация преобразувана в друг вид чрез използване на sin ∝,

Тук времето е обратно пропорционално на sin ∝ , но тъй като ние приемаме че разтеглянето и увеличаването до безкрайност на един интервал от време съответства физически на неговото спиране и отговаря на неговия нулев момент, тоест времето при стойности на v=c  тоест при отдалечаване на обекти от нас със скорост равна на скоростта на светлината което би трябвало да е най-ранната вселена , физически става равно на нула, спрямо нашето време и момент, то неговата реципрочна стойност би описвала траекторията му като физическа същност като относително време-тръгвайки от нулевия момент в най-ранната вселена и достигайки до нас тоест орбитата на това относително време е не t=t₀ /sin ∝, а t=t₀ sin ∝ описва нагледно хода на относителното времето в  неговия физически смисъл като орбита. Тоест можем да се върнем на графиката на l=l₀  sin ∝ , която е аналогична математически на  t= t₀ sin ∝ и описва нагледно хода на времето в неговия физически смисъл като траектория на относителното време. За по-ясно е въведената подобната графика описваща хода на времето от ранната вселена до нашия момент. Обяснено по друг начин – приемаме че нулевата точка на времето е в най-ранната вселена и съответства на най-отдалечената от нас както във времето така и в пространството възможна точка – а именно точката в която скоростта на отдалечаване е равна на скоростта на светлината, тоест при която интервала време от лоренцовете трансформации става безкрайност и времето спира да се движи. Другата крайна точка в другия край на траекторията е нашето време тук и сега. Понеже един интервал време от Лоренцовата трансформация става безкраен при v=c а ние приемаме тази точка за нулево спрямо нас време тоест взимаме реципрочната стойност (на безкрайно дълъг интервал съответства нулевото относително време) на Лоренцовата функция то за да опишем всички точки от траекторията на времето идващо от най-ранната и отдалечена вселена до нас, трябва да  вземем всички точки от реципрочната  функция на Лоренцовата трасформация. И така получаваме, че орбитата на времето се описва с функцията  t=t₀  sin ∝   която е реципрочната на Лоренцовата трансформация, описваща отношението на интервали от време:   t=t₀   /sin ∝.

   Това е онагледено на графиката по-долу.

   И именно там, на границата на v=(1/3) c, която всъщност съответства на скоростта на квазарите (около 100 000км/с) тоест там където на графиката се получава ∝ =70,05 градуса, точно до там дъгата от окръжността може приблизително да се апроксимира с права линия. Точно там се намира хоризонта до който ние можем да наблюдаваме нашата вселена( нейната видима част), а отвъд него остават още около 78% от масата и материята във вселената които ние не можем да наблюдаваме. Всъщност това представлява хоризонта на времето, отвъд който то не може вече да бъде апроксимирано с права линия и се закръгля. Този хоризонт на закръгляне на времето съответства и на хоризонта на събитието на границата на черните дупки( някои автори смятат че те са вход към друго време и други вселени, но според моята теория те са образно казано вход към закръгленото време което е едно).  Там на тази граница ако имаме наблюдател чисто хипотетично, следващата отсечка(сегмент) от кръга може да се апроксимира отново с права линия и ние ще можем да наблюдаваме отново до следващия хоризонт на събитието тоест до там до където времето отново ще се закръгли, но това е само схематично онагледяване на теорията. Всъщност на границата на хоризонта на събитията не се случва нищо ново така както на границата на земния хоризонт не се случва нищо ново(аналогията е само формална)-строежа на вселената си продължава по същия начин, само ние го виждаме различно, поради нашия момент на наблюдение и място, крайната скорост на светлината и ускореното разширение на вселената, съчетано с фактора червено отместване, което води до това че квазарите , които ние наблюдаваме като най-далечни спрямо нас във времето и пространството и които се движат с приблизително 100 000kм/с, отдалечавайки се при това с ускорение от нас, бавно и постепенно веществото в тях достига хоризонта на събитието и преминава отвъд хоризонта на наблюдаемост и всъщност за нас то изчезва така както кораб на хоризонта на океана се стопява до точка и след това изчезва. Но това не значи че той изчезва наистина, а значи че ние нямаме възможност да го наблюдаваме повече. Като при това формулите, които описват двата процеса са аналогични-виж по-долу формулата за смаляване на кораб до хоризонта, илюстрирана с графика. По този начин се развиват и процесите във вселената на границата на хоризонта на събититията-размерите на телата се смаляват съгласно Лоренцовите трансформации и за нас материята изглежда в ужасно концентриран вид. При продължаване на ускоряването на скоростта на обектите, те достигат хоризонта на събитието, който съгласно нашите наблюдения и Лоренцовите трансформации, илюстрирани с графиките по-горе, съответства на α =70,52 градуса или v=(1/3) c=100 000kм/с. Близо до тази точка и малко след нея настъпва хоризонта на събитието( при който времето вече не може да бъде апроксимирано с права линия, а размерите на телата се свиват изключително много тоест материята става изключително концентрирана спрямо нашата позиция и време на наблюдение), но и също така към оставащите 23% тъмна материя , която ние не можем да наблюдаваме, понеже се намира отвъд този хоризонт. Но ние съдим за нея по нейната маса и гравитация понеже тя реално съществува.

   Не случайно това е така по всички направления на пространството спрямо наблюдателя (все едно ние сме в центъра), тъй като всичко това е относително спрямо мястото и времето за наблюдение. По същия начин биха изглеждали нещата и за наблюдател от тези далечни галактики към нас и ние бихме изглеждали за тях като обект близо до хоризонта на събитието и от далечното минало.

   Аналогията с отдалечаването на кораб на хоризонта, който първо се свива до точка и после изчезва е формална и служи за онагледяване и обяснение на процеса, но всъщност формулите които описват този процес са едни и същи.

   Ето примера:

   R е радиуса на Земята плюс височината на кораба, r e радиуса на Земята

   Приемаме че наблюдателя на земната повърхност се намира в точка О' и наблюдава от тази позиция отдалечаването на кораба до хоризонта. Смаляването на кораба при неговото отдалечаване се описва с отсечката O' O"-y, която при отдалечаването му се смалява постепенно до точка, достигайки точка N, а горния и край описва дъгата O' N.

   Това смаляване се описва с формулата y=R sin ∝-r тоест формулата и графиката е аналогична на скъсяването на дължините на телата при Лоренцовите трансформации и опира до една точка от кръга, в която вече не можем да апроксимираме с права линия и образно казано в тази точка, апроксимираната права линия се закривява - това е хоризонта, но реалния хоризонт примерно на земята, с който се прави аналогия с хоризонта на събитието при наблюдение на черните дупки.Разбира се в този пример аналогията е само формална и математическа а не физическа.

   По същия начин може да се интерпретира и функцията с времето от Лоренцовата трансформация.

t=t₀/sin ∝. Тук една секунда в края на функцията се разтегля до безкрайност спрямо една секунда при наблюдателя, а това се интерпретира като забавяне на времето тоест неговото спиране в края, а това означава t в нулевия момент,но нулевия момент спрямо нас, нашата позиция за наблюдение – нашето време и място, тоест физическия смисъл на времето в тази формула е реципрочен на математическия, тоест реципрочната стойност на тази функция t=t₀ / sin ∝ съответства на физическата интерпретация на времето тоест t=t₀ sin ∝ , и можем да кажем че времето като физическа величина се описва отново с формулата t=t₀ sin ∝ , а това води до графиката в началото и можем да направим извода че времето се закръгля като точката в която това става е същата, в която вече не може да бъде апроксимирано с права линия и точката в коята скоростта достига една трета от скоростта на светлината, а именно скоростта на квазарите приблизително около 100 000 kм/с или ъгъла от 70.5 градуса който съответства на тази скорост.

   Същата интерпретация може да се направи и за закръглянето на времето около черните дупки в центъра на галактиките тъй като там ускорението е гравитационно, а според принципа на еквивалентността на Айнщайн от Общата теория на относителността двата вида ускорение - гравитационно и реактивно са еквивалентни.

   Ефекта, който се получава при преминаването на хоризонта на събитието и потъването в черните дупки е аналогичен на ефекта, който настъпва при преминаването на свръхзвуковата бариера от самолетите-чува се силно изпукване, след което звука изчезва. Това е следствие от ефекта на Доплер, в случая на ускорено отдалечаване на обекта от наблюдателя или тъй нареченото червено отместване при светлината. На това се дължи и акреционния диск около черните дупки.

   Физическото обяснение на графиката с кръглата траектория на относителното време е следното:

   Доказано е че вселената се разширява и то с ускорение, като това разширение досега се описва със закона на Хъбъл,тоест колкото е по-голямо разстоянието до обекта толкова е по-голяма неговата скорост на отдалечаване. Ако си представим че обектите, които се отдалечават от нас с еднаква определена скорост във всички посоки са разположени на повърхността на една сфера а следващите с по-голяма скорост на повърхността на следваща по-голяма сфера и всички тези сфери се намират една в друга като матрьошките, то всяка точка от кръговата траектория на времето съответства на повърхността на една такава сфера тоест на всички обекти от повърхността на сферата, които се отдалечават от нас с определена скорост V. На ъгъла от 70.5 градуса съответстват всички обекти които се отдалечават от нас със скорост 100 000 км в секунда, тоест това са най-отдалечените наблюдаеми обекти във вселената-квазарите. А на обекти които се отдалечават от нас с v=c, тоест космическия микровълнов фон съответства ъгълът от 0 градуса или нулевото спрямо нас време. Тоест тук времето е илюстрирано като относително спрямо времето и точката на наблюдателя като нулевия момент на времето е момента в който скоростта на отдалечаване достига скоростта С на светлината. А времето което е по ординатната ос е собственото време в случая нашето но и на всяка друга точка от която се извършва наблюдението. Това време е възрастта на вселената по нашето собствено време. И като вземем предвид, че най-далечните наблюдаеми обекти са на разстояние 13.5 милиарда светлинни години и ги наложим върху ординатната ос получаваме че цялата възраст на вселената по нашето собствено време е около 225 милиарда светлинни години но това важи и за всяка друга точка на наблюдение. Това е илюстрирано със следната графика.

   Тази теория дава обяснение и на факта че константата на Хъбъл (експериментално установена) за ранната вселена е по-малка отколкото константата на Хъбъл за по-близката вселена.Всъщност реципрочната стойност на константата на Хъбъл дава възрастта на вселената, а в графиката онагледяваща кръглостта на времето се вижда че колкото е по-далеч от нас наблюдавания обект(толкова скоростта е по-голяма) толкова повече времето се изкривява слизайки надолу по своята кръгова орбита, тоест възрастта на вселената мерена по нашето собствено време се увеличава и от там идва намаляването на константата на Хъбъл. Тоест колкото е по-далеч от нас даден обект толкова неговата скорост на отдалечаване е по-голяма и преминавайки границата от около 100 000 км в секунда на което съответства ъгъла от 70.5 градуса времето престава да може да се апроксимира с права линия и настъпва промяна в параметрите на константата на Хъбъл.Всъщност това е едно надграждане на закона на Хъбъл за далечните обекти и ранната вселена което обяснява съществуващите противоречия в момента от най-новите експериментални данни от сонди и телескопи, които вече са с голяма точност и не могат да бъдат обяснени с досега съществуващия модел. Може да се каже че закона на Хъбъл се явява частен случай в новия модел който важи до там докъдето времето може да бъде апроксимирано с права линия или до скорости от около 100 000 км в секунда спрямо наблюдателя.

   Вижда се от графиката че закона на Хъбъл с приближение важи до точката в която V=1/3 C тоест до 100 000 км в секунда или ъгъл алфа съответно равен на 70.5 градуса а след това настъпват сериозни промени в параметрите и константата намалява тъй като тя е реципрочната стойност на възрастта на вселената и е видно че след закръглянето на времето тази възраст се увеличава рязко (тя се проектира върху ординатната ос приемайки t₀ да е равно на 1). Тъй наречения хоризонт на Хъбъл за V=C след който се твърди че пространството се разширява със свръхсветлинна скорост се налага да бъде преразгледан тъй като според този нов модел в тази теория това не би следвало да е така а и няма никакви експериментални данни за обекти които да се намират на такова разстояние и с такава скорост които да го доказват тъй като най-далечните открити до момента обекти са квазари на разстояние 13- 13.5 милиарда светлинни години със скорост 100 000 км в секунда. Тоест закона на Хъбъл базиран на експериментални данни работи само до такива разстояния и то с леки корекции за крайните обекти. За скорости над 100 000км в секунда и разстояния над 13.5 милиарда светлинни години би трябвало да се използва новия модел описан в тази теория. Именно с тази теория се обяснява и противоречието че има открити много добре оформени галактики в тъй наречената ранна вселена. Тъй като всъщност тя е ранна спрямо нас но не е ранна сама по себе си, по смисъла на относителната кръглост на времето тъй като погледнато от тяхната позиция ние сме ранната вселена за тях. Ние можем да обиколим вселената по меридиана на времето и да се върнем в изходната позиция но ще бъдем винаги на друго място както можем да обиколим Земята по екватора или меридианите и да се върнем на същото място, но ще бъдем в друго време.

   По този начин тази теория разрешава и проблема за Мултивселената или паралелните вселени в която се предполага че има много вселени несвързани една с друга. Но всъщност вселената е една и пътувайки по меридиана на времето по неговата кръгова орбита след всяко закръгляне на времето ние прекосяваме един нов хоризонт на събитията и преминаваме от един свят в друг който е невидим за предишния тоест преместваме се в различни светове невидими един за друг подобно на различни вселени но обединени от общата нишка на времето. Това формално може да бъде оприличено на пътуването по земната повърхност при което мислено пресичайки един хоризонт преминаваме на ново място от което не можем поглеждайки назад да видим предишното.Все едно да твърдим че има много земи но всъщност Земята е една.Същото се случва и пътувайки по меридиана на времето – преминаваме през много вселени невидими една за друга но всъщност вселената е една.Като аналогията е само формална и има различна физическа същност. Именно с това се обяснява и защо ние виждаме само 4% от съществуващата материя а останалата е тъмна и невидима за нас-защото тя е скрита зад хоризонта на събитията при закръгляне на времето. Тоест това е материята която се намира отвъд този ъгъл от 70.5 градуса на графиката с времето до ъгъла от 0 градуса което е една много голяма невидима за нас област. Но освен в глобален мащаб на цялата вселена тъмна материя има и отвъд хоризонта на събитията на черните дупки. Това се дължи на принципа на еквивалентността на Айнщайн от Общата Теория на Относителността (ОТО) според който няма разлика между реактивното ускорение на отдалечаващо се от нас тяло и гравитационното ускорение на тяло предизвикано от близостта му до черна дупка примерно. Това е другото много важно следствие от модела на времето представен в настоящата теория а именно че този модел на закръгляне на времето важи също и при достигането на хоризонта на събитията на черните дупки и преминаването отвъд него, при което материята там остава скрита и невидима за нас по същия начин по който остава скрита и невидима за нас при преминаване на хоризонта на времето на вселената в глобален мащаб при достигане на скоростта от 100 000 км в секунда и ъгъла от 70.5 градуса. Там при хоризонта на събитията на черните дупки времето се закръгля по същия начин показан на графиката глобално за вселената при нейното ускорително разширяване. Единствената разлика в този случай е че ускорението е гравитационно и модела е умален и локален и се повтаря при всяка черна дупка,намираща се в центъра на всяка галактика. Именно с това се обяснява тъй наречената тъмна и ненаблюдаема за нас материя, която учените определят като "тъмната материя която е истинският пазител на галактиките" или "лепилото" което държи вселената като едно цяло.

   Това е така понеже както по-горе обясних гравитационното ускорение което се получава в близост до черните дупки и което придава скорост над 100 000 км в секунда е еквивалентно на ускорението което имат най-отдалечените от нас обекти във вселената в глобален мащаб според принципа еквивалентността на Айнщайн от Общата Теория на относителността.Като и в двата случая графиката на времето се закръгля по еднакъв начин в зависимост от увеличението на скоростта. Тази тъмна материя която се крие в черните дупки има структурата онагледена със схемите по-долу, тоест материята преминавайки отвъд хоризонта на събитията се завихря надолу като във фуния и преминава като в тунел приблизително, след което излиза от долната страна в почти симетрична форма. Именно тази невидима за нас тъмна материя крепи и държи галактиките като лепило образно казано за да не се разпаднат. Този модел е обяснен чрез онагледяване в разрез или сечение, но той външно прилича на един огромен цилиндър или "шайба". Може да се направи една много добра аналогия с модела на мощните тропически урагани особено нашумели в последно време, които по подобен начин завихрят водните маси. По този начин ако те са два или три, снимани от спътник, наподобяват две или три галактики една до друга. При сливането на две черни дупки в центъра на една галактика могат да се заимстват моделите известни от аналогично действащите при ураганите. Тази аналогия е отчасти формална и се отнася само за онагледяване на черните дупки, тъй като при ураганите нямаме изчезване на материята отвъд хоризонта на събитията и действат други физически закони и величини.

   Друго следствие от тази теория е че черните дупки могат да бъдат разглеждани като червееви дупки, през които можем да минем напряко по меридиана на времето и така да достигнем до тъмната материя отвъд по същия начин, по който бихме достигнали ако пътуваме до границите на видимата вселена милиарди светлинни години. По този начин се въртим и обикаляме в кръг както в пространството така и във времето. Този кръг се получава "локално" при всяка черна дупка, която се открива в центъра на галактиките, тоест имаме безброй такива кръгове,а също така и в мащаба на цялата вселена. Нашето видимо пространство е лимитирано от всички хоризонти на събитията,както по периферията на наблюдаемата вселена така и от хоризонтите на събитията на всички черни дупки които са в центъра на галактиките и ги държат гравитационно за да не се разбягат. Именно всичката тази материя отвъд е тъй наречената тъмна материя която учените се опитват от десетилетие да разгадаят, къде се крие и дали е съставена от други неизвестни частици. Но всъщност тя е невидима за нас поради по-горе изброените факти произтичащи от тази теория и модела на времето в нея и затова няма смисъл да се търсят неизвестни частици във физиката, с които да бъде обяснявана тази тъй наречена тъмна и невидима материя, каквито всъщност въпреки многобройните скъпи експерименти никой досега не успя да засече или открие.

   Разбягването на галактиките спрямо точката на наблюдателя е подобно на явление на голям взрив, но тава е само математически модел, и то е валидно за всяка точка на вселената, от която извършваме това наблюдение, а това самопо себе си опровергава теорията за големия взрив.

   Галактиките се разбягват бавно и неумолимо, като следствие от ускореното разширение на вселената и бавно най-далечните от нас преминават отвъд хоризонта на събитието или ∝ = 70.05 градуса, а v=100 000kм/с продължава до v=c=300 000, тоест останалите 23% от вселената остават скрити за нас, така както и ние оставаме скрити за тях, тоест нашето пространство се лимитира от времето а нашето време се лимитира от пространството и това са границите на нашата вселена.

   Като следствие от така представената структура на вселената и на пространство-времето следва, че в която и точка на вселената да се намираме , в който и да е момент, за нас изглежда така , че все едно сме на "гребена на вълната"- тоест при нас времето тече най-бързо, а материята е най-разредена и обратно в далечината времето бавно намалява своя ход, почти спира до нула и материята е в максимално концентриран вид-един модел който имитира "големия взрив", но той важи за всяка точка на времето и пространството, в която бихме извършвали наблюденията а това означава че не е възможно да е взрив. Това обяснява и последните открития че живеем в празнина или относително разредена вселена в радиус от 1 милиард светлинни години. Нашето видимо пространство е лимитирано от всички хоризонти на събитията,както по периферията на наблюдаемата вселена така и от хоризонтите на събитията при всички черни дупки които са в центъра на галактиките и ги държат гравитационно за да не се разбягат тоест израза че тъмната материя е пазител на галактиките се обяснява именно с това. По този начин се въртим и обикаляме както в пространството така и във времето-в кръг имайки усещането, че се движим по права линия. Всъщност вселената се описва най-добре от Римановата геометрия, в която равнините са части от огромни сфери а правите линии са части от огромни кръгове. А за онагледяване би трябвало да се използва бутилката на Клайн, която е едновременно безкрайна и ограничена. Тази нова структура на вселената е структура на динамичната вселена за разлика от структурата на Айнщайн която е структура на статичната вселена тъй като той не е имал днешната информация и открития и е разглеждал вселената като статична. Именно в динамичната вселена относителното време не само се закривява но става кръг.

   Движейки се по меридиана на времето можем да извървим целия този кръг и да се върне в първоначалния момент но на друго място така както движейки се по земния меридиан можем да обиколим земята и да се върнем в същата точка но в друго време в друг момент.

   Друго следствие от тази теория е че черните дупки могат да бъдат разглеждани като червееви дупки през които можем да минем напряко по меридиана на времето и така да достигнем до тъмната материя отвъд по същия начин по който бихме достигнали ако пътуваме до границите на видимата вселена милиарди светлинни години.

   Тъмната материя която остава скрита за нас е всъщност материята която съществува отвъд хоризонта на видимата вселена тоест ако разгледаме графиката с кръга на времето тя е тази която е отвъд точката на тези приблизително 70 градуса до нула градуса- и така се получава че ако 4% е видимата от нас материята останалите до 23% са точно тези отвъд 70.5 градуса които като се прибавят се получава точно около 30 процента като в тях влиза и материята от всички черни дупки която също е невидима за нас.

   Тъмната енергия е всъщност енергията дължаща се и обясняваща се с кръглостта на времето.

   Оказва се според тази теория че пространството лимитира времето и обратно поради крайната скорост на светлината. Така дълго търсената антиматерия е материята, която се намира под абсцисната ос на графиката за времето - там където то е относително спрямо наблюдателя с отрицателна стойност.

   Според така представения нов  модел на вселената Тъмната енергия представлява  енергията на времето-колкото нашето собствено време се увеличава тоест t₀ расте, толкова радиуса на кръга се увеличава и съответно галактиките се раздалечават с ускорение спрямо наблюдателя като най-далечните са с най-голяма ускорение, но не надвишават скоростта на светлината. Тъмната енергия,която според тази теория е енергията на времето по същество е антигравитационна. Тя кара вселената да се разширява с времето и се противопоставя на гравитацията, която действа в обратна посока. По този начин системата в случая вселената е в равновесие.В случая скоростта на светлината играе ролята на балансьор, който не позволява на нито една от двете сили да вземе надмощие и лимитира както времето така и пространството. Достигайки скоростта на светлината в най-отдалечените от наблюдателя точки на вселената ( в нейната ненаблюдаема за нас част тоест под абсцисната ос), материята преминава в антиматерия-частта от графиката под абсцисната ос, като това е относително спрямо наблюдателя и важи за всяка точка от окръжността в която бихме позиционирали наблюдателя. По този начин се оформят равни количества материя и антиматерия, които обаче са на огромни разстояния и в различни относителни времена една спрямо друга и затова не могат да бъдат засечени заедно. По този начин се запазва космологичния принцип за изотропност и хомогенност на вселената и в представения в тази теория нов модел.

   Това структуриране на материя и антиматерия е в сила както за вселената като цяло в глобален мащаб  така и при всяка черна дупка локално,като разликата е в това че при черните дупки основна роля играе гравитацията, а при вселената като  глобален модел това се дължи на реактивното ускорение при разширението с нарастване на разстоянието от наблюдателя. Но тъй като двете ускорения-гравитационно и реактивно са еквивалентни според  принципа на еквивалентността на Общата Теория на Относителността,  то и в двата случая модела на структурата на материята и антиматерията са еднакви. Тоест имаме относително кръгло време и материя и антиматерия в горната и долната част на графиката като 4% от материята е наблюдаема а останалата част е ненаблюдаема и е отвъд хоризонта на събитията на черните дупки. А за вселената в глобален мащаб съответно ненаблюдаемата тъмна материя е отвъд ъгъл алфа от 70,5 градуса тоест там където скоростта на отдалечава надхвърля 100 000 км/сек.Огъването на време-пространството, което Айнщайн илюстрира с известната картинка на огъната мрежа под топка с голяма маса, всъщност трябва да бъде допълнено с огъване до пълен кръг в случая при черните дупки както е илюстрирано по-горе за фигурата на черна дупка по аналогия с ураганите.Огъването на мрежата при черните дупки е толкова голямо че тя се „пробива“ и се образува фуния или тунел  чийто център съответства на точката на сингулярност но тя никога не се достига а материята в плазмено състояние  преминава завихрено  надолу  със скорост почти равна на скоростта на светлината и по този начин се получава тунел във времето и пространството или по-точно казано тунел във времепространството. Това огъване на времепространството до пълен кръг или „пробиване“, което може да служи и за червеева дупка, се случва не само при черните дупки заради голямата гравитация но и при ускореното разширение на вселената в глобален мащаб под давление на тъмната енергия която според тази теория е енергията на времето.  Имаме същия модел в глобален мащаб на цялата вселена. И в двата случая времето и времепространството се огъва,но то не просто се огъва а според тази теория се огъва до пълен кръг. А в случаите когато имаме масивни тела с голяма гравитация но не черни дупки имаме само огъване но не до пълен кръг, а само както е илюстрирано отдавна с известната картинка с топката върху мрежата. По такъв начин при пълното затваряне на кръга времето лимитира пространството и обратно и всъщност имаме едно ограничено но безкрайно времепространство подобно на бутилката на Клайн или тороид или ако направим аналогия с равнинния модел подобно на лентата на Мьобиус.

   В този смисъл енергията на времето която води до ускореното разширение на вселената се противопоставя на гравитацията и така както има еквивалентност на гравитационното и реактивното ускорение би трябвало да има еквивалентност  на енергията на  времето и гравитацията.Всъщност тези две сили държат вселената в динамично равновесие. По тази логика времето би трябвало да се разглежда като притежаващо маса и енергия  изразяваща се и еквивалентна на гравитационната маса и енергия но с обратен знак като следствие от закона за запазване на равновесието и енергията. Енергията на времето раздува вселената тъй като светлината изминава все по-голям път  и запълва все по-голям обем-тоест разширява вселената. Тя всъщност е кинетичната съставка на енергията на вселената, а потенциалната е масата на телата и големите структури и двете съставки се балансират като преминават една в друга по познатата ни формула Е= mc²  Като следствие можем да пресметнем докога ще се разширява вселената преди да достигне до равновесното положение и пределния си размер като времепространство.Като начало можем да използваме модела на която и да е галактика с черна дупка в центъра, тъй като този модел на времепространство е лимитиран и изчислим спрямо масата и големината , които са ни известни и начина по който са в равновесие държани от черната дупка в центъра си. Материята която бива засмуквана в черната дупка след преминаването на хоризонта на събитията попада завихряйки се в тунела надолу, както е показано на фигурата по-долу, в плазмено състояние. Тя никога не достига точката на сингулярността, макар че минава много близо до нея движейки се със скоростта на светлината и завихряйки се около оста на тунела, която съвпада с точката на сингулярност гледана като проекция отгоре.В този случай движещата сила е гравитацията и именно тя изкривява времепространството до пълен кръг. Там процеса се описва със същата графика с която се описва и хода на времето от най-древната вселена която наблюдаваме на границата на видимата вселена до нас. И по същата аналогия може да се предположи че в черните дупки се образува тунел на времето  като тази част от графиката която описва процеса и се намира под абсцисната ос е изпълнена с антиматерия и е огледална на частта преди достигане на хоризонта на събитията тоест на наблюдаемата от нас материя или това е видимита част на галактиките до входа на черните дупки. Именно там се крие една голяма част от тъмната материя.Всъщност тази нова теория дава обяснение и на факта къде се крие антиматерията и защо не се анихилира взаимодействайки си с материята и това се дължи на факта че те се намират в различни времеви координати –тоест в различни относителни времена едно спрямо друго тоест материята е във времето над абсцисната ос а антиматерията е във времето под абсцисната ос на графиката по горе. Тоест собственото време на обекта над абсцисната ос протича в положителната  част над абсцисата и е насочено нагоре,а собственото време на  обект или наблюдател под абсцисната ос тече надолу и има отрицателна посока като тези две времена са относителни едно спрямо друго понеже са собствени времена на системата. Именно това се подкрепя и от досега известния ни математически инструментариум  описващ поведението на частиците антиматерия, а именно-процесите с отрицателна енергия може  да бъдат представени като процеси с положителна енергия , НО ОБРАТНО ВЪВ ВРЕМЕТО. Частица с отрицателна енергия се държи като частица с положителна енергия но движеща се обратно във времето в сравнение с частица с положителна енергия. Това именно се използва и в диаграмите на Файнман в които за да се даде решение се приема че частиците антиматерия  се движат обратно на времето. Айнщайн е писал Общата теория на относителността за статичната вселена, а тази теория  създава новия модел за динамичната вселена в която времето, относителното време и неговата динамика играят съществено нова роля и са отговорни за тъмната енергия и ускореното разширение на вселената.

Автор: Даниела Петрова Парашикова
01.01.2015 г.
София, България